bg BG en EN tr TR
Stanimir Jovchev

Stanimir Jovchev

Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

В деня на този празник се изпълнява карнавален обичай – в късна есен и преди да започне поста за Рамазан байрам.

В обичая участват млади, здрави и силни мъже, ергени, които се обединяват в група от пет до девет човека. Те се обличат в стари, парцаливи дрехи, на главата си поставят високи кожени шапки, около кръста запасват кожен колан, чанове и в ръцете си държат тояги.

Последните десетилетия някои от участниците в карнавала се обличат в женски дрехи, с шалвар от басма, фередже и яшмак. Движат се в съпровод на зурни, някои носят тенекии и удрят по тях.

Карнавалната дружина ходи от къща на къща и получава подаръци – жито, царевица, брашно и пари. Ако в някоя къща не им дадат да влязат или не им дадат подаръци, те реагират твърде агресивно: чупят, трошат, пущат стада и правят пакости. Ако се случи да се срещат две карнавални групи, се бият.

Саяджълари пък предрешен в женски дрехи, играят по време на сватба в двора на младоженеца.

На 6 май мюсюлманите празнуват Хъдърлез. Той се приема за пробуждане на пролетта и началото на лятото. Празникът е посветен на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз, покровители на хората, животните и плодородието. Празникът напомня събирането на едно място на двама светии. И това събиране нарекли „Хъдърлез“, което останало като традиция, която се чества от мюсюлманите.

Още на 5 май, една група от момите на селото се събират и вземат в ръцете си едно малко медно бакърче и започват да обикалят селото. Бакърчето отвън било боядисано в червен цвят, а от вътре калайдисано в бяло. Това се е правило с умисъл: Да бъде чиста пролетта и плодородно лятото. Започвали да събират от всяка къща, където има моми девици, по един пръстен, гривна, обица. Белязали ги с разноцветни конци и ги слагали в менчето, пълно с вода. Тогава шарените конци приличали на дъга след дъжд.

Когато някой задава въпрос: Защо събраните предмети се влагат във вода?, отговорът е бил готов: Животът и съдбата на момата да протече като бистра водица. Тази подготовка продължавала до залез слънце. По традиция украшенията с менчето всяка година до сутринта се запазва в дома на отделните девици под розовото растение.

Сутринта преди изгрев слънце се събужда цялото село и се събира около течаща вода, за да изразят желанията си. На 6 май момичетата или младите невести донасят вода от седем чешми и доливат в бакъреното котле, сложено на мегдана. Момите и ергените се обличат в нови дрехи и отиват на селския мегдан, където правят люлки и се люлеят, веселят се. После една жена взема менчето да вади украшенията от менчето.

оято си познае предмета, задължително пее песен, за да получи украшението си. Според съдържанието на съответното четиристишие или песен се гадае за бъдещ съпруг, бъдещ радостен или тъжен семеен живот, за житейската съдба на момата или момъка.

След като свършва изваждането, всички присъстващи измиват лицата си с вода от донесеното котле. После желаещите отиват на аязмо (извор) с лековита вода, ако има такъв. Мият се за здраве и дълъг живот.

Най-големият мюсюлмански празник, който празнуват мюсюлманите, е Курбан Байрам. Датата му от векове насам е заради следнотоосновополагащо събитие в свещената ислямска история: това е преданието за пророка Ибрахим, който бил на преклонна възраст и нямал деца. Той обещал на Аллах, че ако го дари със син, ще го поднесе като жертвоприношение.

И Аллах го дарил със син, за да изпита всеотдайността на Ибрахим. Бащатабилготов да принесе в жертва своя единствен син Исмаил. Аллах приел смиреността на Ибрахим и изпратил Курбан –коч, който да бъде принесен в жертва вместо сина му.

Курбан байрам започва сутрин в джамията с голяма молитва, която се състои от две части: Обикновен намаз САБАХ и тържествен НАМАЗ-БАЙРАМ. Между тези две части ходжата чете Сури от корана и извършва хутбе (проповед). След байрам намазъ, мъжете се прибират от джамията вкъщи, за да донесат Байрамската благословия в дома. Всички му целуват ръката освен най-старата жена в дома, която му подава ръка за целувка.

Заколването на курбана става на определено място, където кръвта не се гази, асе заравя дълбоко в земята, като преди това най-старата жена прави точка на детските чела и замазва прага на къщата и обора. Костите и вътрешностите на жертвеното животно се заравят в специално приготвена яма.

Клането извършва човек, който знае специална молитва „текбир“ и я произнася преди приношението. Ножът, с който ще се заколи курбана, се освещава предната вечер в джамията и с него могат да се заколят до двадесет животни за празника.

От дванадесетте месеца на годината, месец Рамазан е най-желаният месец от мюсюлманите. Чака се с нетърпение, защото тогава те се отдават на молитви към Всевишния Аллах.

Месец Рамазан е деветият месец по лунния календар, когато мюсюлманите държат „оруч“, т.е. постят. Става дума за цялостен и стриктен отказ от храна, вода и полови контакти между времето от зазоряване до залез слънце.

Нощем в продължение на един месец, мюсюлманите се събират в джамии на нощна молитва „теравих“ (допълнителна нощна молитва през месец Рамазан). Финалът на този свещен месец е Рамазан Байрам, който се чества в продължение на три дни.

Постенето не е едностранен процес , т.е. само да се гладува и да не се пие вода, а наред с тях постят очите, ушите, сърцето, въображението, чувствата и останалите части на тялото, предпазвайки се от безполезни неща.

Със залез слънце настъпва времето за ифтар (вечеря) и вечерна молитва. Думата „ифтар“ означава вечеря у мюсюлманите, след прекратяване на оруча за деня.

Пехливанските борби в Къркпънар, гр. Одрин имат 7-вековна история. Този спортен празник е сред водещите традиционни културни ценности във вилает Одрин. Пехливанските борби в Къркпънар се организират в чест на 40-те борци, участвали в завладяването на Румелия. Най-добрият борец-победител се обявява за главен пехливанин на настоящата година.

От 16 ноември 2010 г. Фестивалът на пехливанските игри в Къркпънаре включен в Списъка на нематериалното световно наследство.

Коледа е семеен празник. На Бъдни вечер всеки остава вкъщи с най-близките членове на семейството за богата вечеря с постни ястия. Обикновено тя се състои от боб, зеле и лозови сърми и червени чушки, пълнени с ориз и подправки, много предястия, компот от сушени плодове и домашно приготвенапита, в която се слага монета преди печене.

На вечеря най-старият член на семейството раздава пита на всеки и този, на който се падне монетата, ще има късмет през годината. Любопитна подробност е, че на Бъдни вечер масата не се разтребва и остатъците се оставят през нощта, за да могат нашите мъртви предци също да вечерят.

Интересно събитие сутринта на Коледа в България са коледарите – група млади мъже, облечени в традиционно облекло. Те ходят от къща на къща и пеят български коледни песни. За награда получават специален геврек, наречен „колаче“. По-късно в коледния ден българите обикновено правят богата месна вечеря с роднини и близки приятели на семейството.

Това е един от най-големите празници. Смята се за овчарски празник, защото на този ден овчарите напускат Беломорското поле, за да тръгнат към домовете си. На този празник жените отивали с децата на реката, за да се премият за здраве. Вярвало се, че измиването с Гергьовденска вода е полезно за здравето, предпазва от болести и магии.

На хорото през деня се хващали най-старите баби и една от тях го водила с орехови листа в ръка. Вярва се, че каквато и трева да се откъсне на този ден - тя е лековита. Всеки овчар заколва агне. Гергьовден е началото на новата стопанска година.

Подготовката за най-големия християнски празник започва от Велики четвъртък, когато се боядисват яйцата. По стара българска традиция това се прави от най-възрастната жена в къщата. Първото боядисано задължително се багри в червено. С него бабата боядисва бузките на всяко дете за здраве. В този ден се приготвят и великденските хлябове.

На Разпети петък всички почиват. В събота приготвят ястия от месо и всякакви други лакомства, които са били забранени през дългите и изтощителни пости. Празникът започва в неделя сутринта и продължава три дена с хора и веселие. Сутринта, при излизане от църквата, всички бързат да чукнат яйцата си. Поздравяват се с “Христос воскресе” и отговарят на поздравилите ги с “Воистина воскресе”.

Страница 2 от 10

Информация

Тази публикация е създадена с подкрепата на Европейския съюз чрез „Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България-Турция” CCI No: 2007CB16IPO008.

За съдържанието на тази публикация отговаря единствено Хасковска Търговско-промишлена палата, същата по никакъв начин не може да бъде възприемана като отразяваща възгледите на Европейския съюз или Управляващия орган по Програмата.

Водещ партньор

ХАСКОВСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА (ХТПП)

гр. Хасково, обл. Хасково, България
бул. Г. С. Раковски № 17
тел: +359 38 66 11 12;
тел./факс: +359 38 66 55 02
имейл.: hcci@bcci.bg;
web: www.haskovocci.com

Партньор

ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА - УЗУНКЬОПРЮ
гр. Узункьопрю, обл. Одрин, Република Турция
Джумхуриет Мейданъ № 17
Тел.: +90 284 513 10 64; +90 284 513 54 13
Факс:  +90 284 513 22 80
имейл: uzunkoprutso@tobb.org.tr;
web: www.uzunkoprutso.tobb.org.tr

Социални

Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…